Сайт за обяви за домашни любимци и животни

sait 7.jpg
Online посетители
В момента има 14 посетителя в сайта
Връзка
Търсене в сайта

Вход в сайта
Здравейте, тук може да влезнете в нашият сайт.



Приятен ден !
Статистика
Членове : 695
Съдържание : 156
Брой прегледи на съдържанието : 542100
Начало | Новини | Немски шпиц – история и произход на породата

Сподели с приятели!   Следвай ни!

Немски шпиц – история и произход на породата

Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 
alt          Исторически данни за появата на породата немски шпиц
 
     Смята се, че породата немски шпиц произхожда от северни кучета като самоеда.
 
     Привнесени са в Германия  и Холандия през средновековието от викингите. От там впоследствие се разпространяват в цяла Европа.
 
     Различните породи шпицове са били прекомерно разпръснати в Европа, поради което в различни региони се развиват различаващи се под-видове на шпица. При породата немски шпиц това разграничение се забелязва много ясно. Днес немският шпиц е развъждан в пет различни размера, при всеки от които има отделни линии, базиращи се на цвета.
 
     Някои историци вярват, че немският шпиц произлиза от праисторическото торфено куче – още от древни времена населявало територията на Централна Европа. Тази идея се потвърждава и от археологически сведения.
 alt
     Когато торфените кучета са пребивавали в северна Германия, голяма част от равнинната територия там е била мочурлива. Хората, които са живеели в тази местност, строяли къщите си на повдигнати постаменти над блатата и дори са погребвани в тези превърнали се постепенно в торфени тресавища. Останки от тези живели в далечното минало хора, както и от техните кучета, са откривани при разкопки в торфените тресавища. Те са били в забележително добро състояние и консервация. При направените съпоставки се е достигнало до предположенията, че торфените кучета са предшественицr на волфшпиц.
 
     Налични са сведения, че тамошните хора са държали торфените кучета като домашни кучета и дори са насърчавали отпадането на ловните инстинкти. Вярва се, че по-предпочитани са били кучета с бяла козина и те са едни от първите специално развъждани, защото белият им цвят спомагал стопаните да могат да ги отличават от вълците, които по онова време често се навъртали покрай селата, за да търсят храна. Създаването на бялата разновидност било важно, за да не бъдат застрелвани кучета, заедно с вълците.
 
     Във времето преди 1871г. Германия се е състояла от различни кралства, княжества и херцогства с постоянно променящи се граници. В тези различни части хората са развъждали шпицовете по различен начин, съобразно своите нужди.
 
     Стоките са били пренасяни с каруци и хората често са взимали шпицове, за да се движат до каруцата или дори върху гърба на коня, защото са били отлични охранители, известявайки с лай кога се появяват непознати, особено при престоите нощем.
 alt
     Още много разновидности кучета са развъждани из цяла Европа. Те се различават по цветове и размери, но  всички са били използвани за охраняването на  сгради, лодки или важни територии. Един пример е  използването на вълчия шпиц  (Keeshond) в Холандия за охрана на шлепове.
 
     От торфените кучета произхождат много други породи. Така се предполага, че кучетата от породите волпино италиано, съвременният малък померан, представителите на немския шпиц – волфшпиц, голям шпиц, среден шпиц, малък шпиц, са с един и същ произход.
 
     В Англия породата немски шпиц става популярна през 18 век. След смъртта на кралица Анна Стюърт през  1714г., трона наследява нейният внук Джордж I. Съпругата на новия престолонаследник е германка, а тъй като и техните потомци са женени за германски аристократи – в английския двор зачестяват посещенията на посетители от Германия. Те донасят със себе си предшественика на съвременния немски шпиц и той става много модерен в Англия под названието померан, защото се е смятало, че произхожда от област в Германия, наречена Померания. Немските шпицове, които в Англия са наричали померани, не съответстват на съвременните померани, познатите в днешно време като кучета от  най-малката разноведност на немския шпиц – шпиц джудже. По онова време немските шпицове в Англия, дори и наричани померани, са били със значително по-големи размери. По-късно и кралица Виктория се превръща в голям привърженик на тази порода.
 
     Загубата на интереса към породата немски шпиц се усеща при започването на Първата световна война и постепенно се отразява и на други немски породи, към които вече не се отнасят толкова благосклонно, поради вълната патриотизъм, която бързо обхваща държавата по това време.